автор: Iokasta

Знам защо отмина,
беше време на раздяла,
смеховете и сега ги чувам,
и безбройните, безбройни лица
Впивах се в чертите на всяко лице
а бях непозната за себе си - безцелна
поглеждах те от страх, не че ще ме нараниш или излъжеш
това го знаех преди да те видя,
Знам защо отмина,
беше време на раздяла,
чуждо за времето и мене чужда направи

Поглеждах те от страх,
страх от мен самата...
загина онази любов,
чувах гласа ти далечно небрежно и
заминах си далечно, небрежно-далеч
не те чувах в онова проклето време на раздяла
далечно до мен...
за миг на две ме раздели
И аз знам и мога да го изкрещя - но в това време ти ще ме чуеш далечно, небрежно и така гласа ми ще мълчи
Няма да видиш цвета ми, и вкуса ми от сладък и нежен
тъжно ще започне да горчи...