Не съм аз тази, която мълчаливо се взира в очите ти
Не съм аз тази, която заспива ненацелувана
и май трудна за обичане
Не съм жигосана в безгрижие
макар да търся светлинни пътища
към усмивките ти
Не съм ...
Не съм аз тази с вълшебното одеяло за студени дни
И когато замръзваш не винаги ще те завия
Не съм аз тази, която ще те дочака сигурно
ако не съм смисълът на твоето утре
Не съм...
Нямам празни дни за запълване
Аз просто така си те искам
Но не съм тази, която обича
необичана заради любовта...
Не съм...
Не съм истина през цялото ти време,
не съм и лъжа – тази страхливата,
Не съм си се измислила,
Не съм толкова много
И когато се родя в очите ти
често умирам на връщане от сърцето ти
Не съм...
И ако ме няма достатъчно,
за да разбереш всичко, което не съм
Ще те прегърна.
Защото.
Сега.
Съм.