автор: mastilo

Не съм кръстена на планета, sorry
(sorry-то е поза, извинете).
На нищо, дето може да се пипне,
си-fill-ис, х(ла)-midi, г-(H)onore-я
(апропо, седнал си на течение),
Пипване, щипване, пляс и бегом.
Примерно монети. Те пък
не звънят отдавна, а залепват,
като мръсна пяна, к`ва ти Афродита
в чаша бира, седмица немита...
Я налей, и си докарай мутрата,
мантрата, сУрата - става напечено.
Nostalgia-нелепица (more Evora) започва
да се стича по брадичката ми.
Салфетката е решение, ястието проблем.
Имам стрии, ти - хладен корем.
Нямам влечение (кораво предположение),
да настържа обратно пропорционално
фаталната ти страст към подправките,
които те карат да страдаш - абсент с канела?
Изсъхвам откъм измишльотини и провокации.
Ъпсурт, мразим коктейлите! Днес за последно
да забъркам ли този, който влиза директно?
Марина Влади казва - в пазвата,
Том Уейтс и Висоцки ще правят любов,
алкохолът е марков "Разпутин в китара".
Ти си ми струните, аз съм ти грифа!
Дрън-дрън-дзън - да разчупим леда.
Тръгвай си преди да се е разтопил,
не можеш да плуваш - "Down in the Hole",
Том ще си грачи, по теб ще съм гладна.
Да? Ама не. Във вторник съм втора.
В сряда съм трета. И така до девета, цигулка.
Дупка ли каза? Не разбираш от голф,
аз от фаланги на пръсти. Болиш.
Признавам, любов, в себе си слизам.
Стой, сега ще излизам - дай малко хашиш.
Така ми изнася, теб пък те боли ръката.
Фантазията ми е благодарна за кафеза,
който я брани, а не на ръката, която я храни.
И без аулин птичето пее за-раз-но?образ-йеее!
Мога и аз, знаеш вратата.
Точка. Ела си. Това е...