Скрита в тъмнината аз седях.
Седях и плачех...
Защото съм самотна.Всеки ден.
И просто понякога плача...
Аз съм самотно дърво
на един самотен склон.
И виси на клона ми
едно бесило страшно.
И на бесилото-един човек.
Не си мислете,че той
осъден е бил на смърт,
не,той сам бе отсъдил това.
И в една тъмна нощ дойде
и сложи край на свойта самота.
А аз съм дървото,на което
човекът така зловещо виси.
Аз съм и самотната луна
на черния небосвод,
която смъртта му видя,
аз съм самотна душа.
Но аз няма да сторя така,
както стори онзи човек.
Аз ще продължа!
Дори и да съм сама!
Животът,казват,е пред мен.
Не,животът е във мен.
И ще го нося.
Ще се радвам и ще страдам
всеки ден.
Но няма да сторя така,
както стори онзи човек.
Защото онзи човек
беше Страхът.