автор: Mielikki

Ти беше от онези -
във маншетите
с вечерни рими
вместо телескука,
останали там, без да знаеш
от вечностите
лунно тичане по плажа.
В последни вдишвания
съчини ми разказ
за страст,
разплакваща живота
мумифициран
от измислени слънца
и оттогава
обичам в мисли шоколадови,
обвити в станиоли
(антислънчеви),
и чакам водата
с цвета
на дъждовния залез
откраднал
сивото на очите ми.
Реката спи.
А май не съм и приказна.
Не съм снежинка
от екрана
и имам само джоб
със лунни камъни -
баласт в балон
за залези.
Почти за двама.