автор: Blaze

Metallica - The Unforgiven II

Легни до мен, кажи какво направих.
Думите които искам изречи.
Демони в сърцето някой е оставил.
С шепот тихо ти ги изгони.

Врата..., заключена пред теб поставих.
Щом истинска си, в теб ще е ключа!
Ще се отвори! Разбереш ли ме тогава
и аз ще мога теб да разбера...

Легни до мен под проклетото небе
във черното на тези мрачни дни...
Споделяме живота, да можехме поне
да видим слънцето - светещи лъчи...

Черно сърцето още почернява...
Кой открехна студената врата?
Слънцето го няма, тъмно си остава
и няма светлина, и няма светлина...

Какво съм чувствал, какво съм знаел?
Отгърни на нова страница сега.
И трябва ли щом дойдеш до тъмната ми стая
да стана, да отключа входната врата?

Какво съм чувствал, какво съм знаел?
Уморено, самотно сърцето ми стои
и пита ме дали ще дойдеш, аз не зная...
Или някой трябва и на тебе да прости...

Ела, легни до мен, не се страхувай!
Заклевам се, повярвай, не ще те нараня!
Не ме обича.. обича ме, но спря да се вълнува...
Никога не ще обича, както досега...

До мен ще легне, но аз ще съм вече
изчезнал с тежко в гърдите си чувство...
Ще бъдем там двама, но ще съм далече....
Ще дойдеш, ще дойдеш...! Но ще те изпусна...

Легни до мен, кажи какво направих.
Затворена вратата като твоите очи...
На слънцето място до себе си оставих
и вече виждам светлината как гори...

Взимам ключа (никога свободен)...
В тeб го оставям (никога аз)....
Завинаги в теб ще остане, негоден
за всяка друга и всеки друг час...

Каквото съм чувствал, каквото съм знаел...
Уморено, самотно сърцето ми стои...
Пита ме дали ще дойдеш, но не зная...
Някой трябва и на тебе да прости!

Blaze