автор: albicia

Пореден земетръс ме завъртя,
основите поддадоха под мене
от думи –
тържество на яростта
и тон,
за да ме срине на колене.

По мярка са ми,
хвърляш ги с размах.
Уцелват ме направо в ахилеса.
Въжетата,
изплетени от тях,
на счупения клон да ме обесят...

... поантата
с последния куплет
не чух,
и не защото остарявам:
За думите ти,
тук и занапред,
“ignore” бутон въвеждам –
Оцелявам!