автор: Silver Wolfess

Седим пред ябълки и пием вино.
Мълчим - и тътне пълна тишината.
Ще ни взриви. Очите й са сини.
И аз започвам нещо да разказвам.
Усмихваш се, но моля те повярвай
на всичките ми приказки за шхуни,
за топлите Саргаси, скитник – вятър -
пътека са ми, стъпала от думи.
Измислям ли ги, те сами ли идват,
и бягство са, и повод за начало.
Загърбя ги ли, хлътвам във пустиня,
огледам се - и всичко отлетяло.

Лисица прошумява - иде есен.
И лятото нахлузва пъстра риза.
А ябълката си споделям с тебе.
Разказвам всъщност колко те обичам.

24.08.2008