автор: lightgreen

Този дим пълзи от устните ми безвъзвратно уморено
* * *
Не, чакай, слушай, малката ми,
знаеш, че не съм такава.
Знаеш всяка моя доброта.
Знаеш, че съм почти лоша...
Но и помниш, че не съм такава всъщност....
* * *
Ох, добре де, почвам отначало.
Не мога да ти обясня какво е моята умора,
тя е само в моите гърди,
необяснима и венозна.
Кара те да правиш глупости...
или пък чудеса...
Глупости, основно. Крива вяра.
Лятото е жежко, а и доста натежава,
времето, годината (светът е крайно остарял)
и дните, всичко се струпва на тези мои гърди....
а те са така крехки, мила моя,
че аз болезнено рядко мога да дишам.
* * *
Чуй сега, тези цигари са малко нещо лекарство.
Нямат общо с тайната клетва, която си дадох това лято,
нямат, милата ми, но ти не ми имай доверие,
защото те лъжа.
Голяма глупост е уж, а всеки ме пита за онези цигари....
А сега и това с теб... Кошмарно, разбираш ли?
Аз не зная защо пуших и не зная защо ми се иска отново,
може би съм просто още дете....
Затова ми прости, мила моя, усмихни се.
Това е жалък повод, спри да се цупиш....
* * *
... по дяволите.
Оказало се е, че тъпите цигари
не дават всъщност свобода...
Това не ми пука. Отивам да пуша.