автор: Agaq

Бавно баирите очертания губят
в бадемовия хоризонт на дните,
впримчено времето стяга
каишите.
След четирийстия ден
и баладата тръпне
в салона за балове.
Танцуват прилепи
до устни затихнали в сенчести зими,
забравила си е палтото за обичане
и мечето за отключване на спомени.
Бемолът в бардаците
пак е напит.
В барелефа - барут
безбожно опрял
чифт очи върху спусъка.
Туба с бензин
само чака да бъде взривена!
Наздраве за бенефиса на мъртвите -
живите мразят наздравици
за наричане.
Бента е скъсан, убиецът - мъртъв.
Абе тук защо бесят танцьорките?
Всички стъпки са сбъркани,
бесовете са бирници -
все бичуват илюзии -
бодват очи за предястие
мятат в супата теореми с гангрени,
вакумират
залози за ангели -
въркулашко пируване.
Вглеждам се...
Ама оня съм аз
и очите са мойте и всичко.
Абе в Ада колко живота имало?
Страх ме е да им го нач...,
че ще ми бутнат още един -
като бонус...