автор: petinka

Докосваш ме, но още се страхуваш.
Желаеш лудо в теб да потече
магия кървава по мъжките ти вени
от стоплящите думички: "Обичам те".

И нека завали порой навън
и да засвири вятър край стъклата -
подтиснали сърдечния си звън,
да се събудят с трясък сетивата.

Аз знам, че искаш да докосваш
не само с поглед моите черти.
Но в теб е мъката и още пречи
пред мен докрай да се разкриеш ти.

Налага се да бъдем търпеливи,
за да изпием чашите съдбовни.
На болките, на миналите ни вини
не трябва да сме тъй подвластни.

За други грешки просто няма време.
Приканвам те - ела, до мен седни -
да пропътуваме оставащите мигове
ръце в ръце, сърце в сърце, очи в очи...