автор: sradev

Дойде един ден Въргалка да ме кани на бал. Гледах я дълго докато се сетя коя беше, а само преди месец-два беше на мои лекции. Питах я, кои още ще дойдат на бала, но не намерих никакъв спомен за тях. Физиономист съм, но в паметта ми нито едно от имената нямаше за какво да се закачи.

Повече, поради традицията да се срещам на бала с Тези, които няма да видя повече, отколкото от любопитство, отидох на бала. Пристигнах на време пред ресторанта и дори бях сменил дънките си с полуофициалният черен панталон предназначен за сватби, погребения, уволнения, срещи с тъщата и други подобни семейни задължения. Загледах се в лицата на влизащите, но всичките ми бяха чужди. Току-що пристигнал колега се зае да ми обяснява, че два факултета имат едновременно бал, но и на него лицата на влизащите му бяха непознати. Нашите тревоги разсея Въргалка, канейки ни по местата, че балът трябва да започне. Тя беше се издокарала като Руска Кукла и беше убедена, че това подхожда на ролята й на Главен Организатор.

Седя си на мястото, зяпам по стотината лица осеяли другите маси, и пак не мога да си припомня лицата. Всичките някак си така усмихнати, весели, игриви,... но същевременно безизразни. Лица без лица. Вгледах се по-внимателно - маски. Неумело поставени маски на радост, приличие, възпитание, селска елегантност, кръчмарска галантност, кундурджийска маниерност... всичко на висотата на махленски паметник.

Добре, де - надничам зад маските. Танците започнаха, маските весело се разиграха и поизпотиха. Слизайки за момент да се освежат те откриваха Каменните Лица. Загледах се в тези, по-естествени лица, но и сред тях не намерих познати. Примигнаха спомени от друг бал, хиляди километра, десетки години по-далеч, и ми просветна, че може би това са Тези, които не искам да видя.

Да, зад маската на Руската Кукла се появи лицето-дупе на Къдрокосия; зад маската на Танцьора надникна дебилното лице на Тлъстата; зад Розовата панделка стоеше лицето на Фантомас... появи се третото истинско лице на Лудия, сляпо-сините очи на Мутрата, лъскавата топка на Водоглавният...
Ужасен избягах от залата. Едва в преддверието забелязах 122 закачалки. Празни. Номерирани.
По тях накацват уморените маски, за да изчакат следващият бал.