Червената луна на всички спомени –
над лъскавата черна кожа на водата:
морето, загорчало от солта
на всички осезаеми отсъствия?
И може би за малко е минорна
хипнозата в адажиото на щурците?
И нежността на вятъра ти е позната?
И в овлажнялата коса
като копринен шнур -
завинаги -
се вплита лятото,
в което се научихме на обич?