Тази приказка е стара,
стара колкото света...
Някой влиза в храма,
коленичи пред олтара
и съблича ризата на всяка суета...
Топят се броните и семето покълва в камъка,
наместо жертвената свещ гори сърцето...
И ето вече в мрака танцуват двата пламъка
и Бог в усмивка засиява на небето...
Тази приказка е стара,
стара колкото света...
Аз пред теб, пред мене ти -
в олтара
виж - цъфнали са зимните цветя!