автор: princ

Сънувах те.../И други съм сънувал!/
Но нощем викам само твойто име.
На влюбен някой път съм се преструвал,
докато теб не срещнах... Промени ме!

“До скоро” – каза, и изчезна вече.
Потъна сякаш в мрака на Кайлъка.
Останах там, на самота обречен.
Не бях разбрал до днес какво е мъка!

Ще дойдеш ли? Дали ще се намерим?
Прегръдката ми огнена изстина,
а думите, безкрайно закъснели
през времето не могат да преминат...