автор: LIULINA

Седеше си малкото момиченце на асфалта и рисуваше слънце.
Слънцето излизаше винаги усмихнато, а под него винаги бяха мама и тате.
Те грееха, а сърцата им бяха големи.Червени сърца, като макове нарисувани под дрехите.
Момиченцето се усмихваше с беззъбата си усмивка.Лятото минаваше и то скоро щеше да тръгне на училище.Едно птиче му донесе щастие на рамото.
То се усмихна отново и го избърса със салфетката.Ето на щом се сети за училище и птичките му подсказаха че,ще е хубаво.
А тя тази година видя планината.Онази величествената, с големите вековни дървета, с пещерите, с безкрайните синева.Онази с аромата на горски цветя и билки.Онази с приятния ветрец и ехото.
Онази по чиито гръб се качваш трудно, но си заслужава всяка глътка въздух.Гъбите те също бяха много вкусни особено в масло.Баба и много ги береше.Катеричките и лисичките.Особено как им проблесваха очичките нощем.
Всичко това щеше да и липсва, както и палатката с комарите.Ах тези вампирки.Защо са все женски?
Е рисуваше си слънцето момиченцето, а истинското слънце взе да залязва.
Време беше да се прибира у дома, да хапне и да спи.А слънцето щеше да нарисува и утре.Още по - хубаво!