автор: Agaq

Осъдена вяра
дълбоко бушува,
разнищва и хапе и къса,
потича в кръвта ми
и ме блъска и мята,
всички истини чакат -
инквизиторът бърза.
И няма път, нито брод,
птици не пеят,
морето е станало мъртво,
няма ухания, само погнуса
към убийците на зеленото.
И Звярът вярваше в своята истина,
когато ни дари пороците,
но пак отнеха му и трона и короната,
и замениха го с лъжепророците.
Гилотините са правени за смелите -
всичките, които са въстанали -
тази кръв ме бие във лицето,
тази кръв е моя...
чакам екзекуция!