автор: cold_eyes

Заключи пред вратата очите ми,
в твоя дом нека сляпа пристъпя.
В чер катран потопи сетивата ми-
да не дишам и чувствам по пътя си.

Вътре всичко на нея ухае.
Вместо лампи ме стрелват очите й.
Аз съм само за миг.И на заем.
А сега разголи раменете ми.

Съблечи ми душата до толкова,
че да паднат ненужните истини.
С всеки допир пришивай ми болката
с тънка нишка любов.До поискване.

Аз в ръцете ти-стих и молба,
а над мене-очите й-будни.
Тя е тук и във нас,затова
утре вечер у нас ще се любим.