автор: Drugata_vmen

Здън-дън.Здън-дън,кънтеше часовникът,а от него времето се сепна и отвори очи.Беше се съмнало.

А там през прозореца на онази стара къща все още се виждаше огромният махагонов шкаф,върху който стоеше статуетката.Онази мраморна статуетка,която изобразяваша млада жена,с мъртви очи и гола осанка.Седнала върху плоча на която е нарисувано слънцето.Тя в едната си ръка държи гребен, с които вчесва косите си ,а в другата държи цвете и поема с ноздрите си аромата му.
Времето се загледа в стареца,който седеше на люлеещ се стол с лула между зъбите и изпускащ дим на облачета към тавана.Погледа на стареца бе зареян през статуетката,някъде в миналото и времето реши да влезе,там където е било.Тръгна по лъчите на мисълтта и видя един млад,красив,силен и издръжлив момък.Този момък,често сяда край водите на езеро и мечтае.
Един ден момъкът заспал и му се присънил сън.Той плувал в езерото и започнал да потъва,надолу,надолу и все надолу.Докато пред погледа му не се разкрил чуден град под водата,а тя свършила.Градът бил пълен с хора.Оживление и гълчава изпълвали улиците,пазарищата,управата,богатите и бедните квартали,занаятчийските работилнички,дори музея по изкуствата.
Момъкът се зачудил,защо краката му сами го затеглили през града и до самия му край го оставили да спре..Там в двора на една къща съзрял върху плоча изобразяваща слънцето да лежи гола девойка.С едната си ръка да вчесва косите си с гребен,а в другата да държи цвете и да вдъхва от неговото ухание.Но колко жалко очите и били мъртви,тя била сляпа.Младежът понечил да я докосне,когато от небето се чули силни гръмотевици и той усетил едри капки дъжда да падат по тялото му.Тогава се събудил и разбрал,че дъжда не е част от съня му.Старанното било че,в ръцете си държал една статуетка от мрамор,каято изобразявала онази девойка от съня му.Момъкът се прибрал у дома си и решил че ,това е божие просветление и започнал да рисува фрески върху тавана на стаята си,изобразяващи Мадоната и младенеца.Записал се да учи богословие.Но в главата му продължавала да тежи мисълта за нея.Той решил да я потърси по света и за това се отказал от следването.Обиколил много страни ,но никъде не намерил такъв град.Донесъл си огромен кафез с папагал Ара и го закачил на тавана на средата на стаята си.От друга страна пък си донесъл бял котарак взет от котило,но любовтта на живота си не срещнал.Не се оженил заради едната статуетка.
Завърнал се у дома разочарован.
По своя инициятива изчел всички истории за съществували древни градове по света залети от водни прпостранства ипак никъде не срещнал нещо за този град.Тогава решил че,тлябва да сбъдне съня си и се записал на курс по гмуркане с водолазен костюм.Кота го завъшил се гмурнал в езерото.Там наистина имало град,но очевидно съществувал стотици години по-рано.Спечелил че,пръв го открил,а имало и неща който предал на музейте като експонати.
Тогава решил че,няма смисъл и седнал на люлеещия се стол прад камината.Галел котарака,учел папагала да говори и гледал статуетката от време на време и така и много бързо остарял.
Времето се завърнало при себе си и решило да помогне на стареца.
Старецът издъхнал,а духът му полетял на високо в простора,там на едни облак съзрял,кого мислите? - разбира се жената от статуетката ...и тъкмо понечил отново да я докосне,когато картината изчезнала и той пак се намерил в люлеещия се стол.Но сега вече знаел коя е тази жена,преди да изчезне тя му прошепнала:
- Казвам се Илюзия!Приятно ми е заблудени пътнико!
Времето въздъхна,колко много от него беше изгубил този човек.Да гони илюзии,а колко неща е пропуснал да вземе.Тогава духнал вятър много силен,ураганен,той отворил прозореца на стаята бутнал статуетката от махагоновия шкаф и тя ке разбила на парченца.А от нея излетяла към небето магия, която превърнала живота в цветен сън, а сънищата в сбъднати мечти!