Тъмно, като в града, никъде другаде не може да бъде. Сетивата ти се объркват от неона и десетките електрически прозорци, от светлата тъмнина. Истинската нощ е селската, кадето единствената светлина произвеждат светулчиците. Но аз не съм на село, а в панелния си апартамент насред морето от панели – на среден етаж, среден апартамент, в среден вход.
Пред прозореца в средната ми стая на средното кресло, пред малката масичка, на която съм сложил чашата и пепелника си. Не пуша от четири години, но винаги си държа пепелник на масичката. Пия в петък. А също и в събота. В петък бира след работа с колегите. В събота се натрясквам до козирката. Сам. Вкъщи. В средния си апартамент на средния етаж един средностатистически мъж с отличителни или по-скоро с приличителни белези - среден ръст, средно тегло, средна възраст – всяка събота се отдава на изследването на нощните звуци в градска среда.
Тази вечер циганите в отсрещния блок на осмия етаж пак се сбиха. Той седеше кротко на балкона и си четеше вестник, докато не се прибра благоверната. Тя шумно грабна вестника, скъса го, смачка го и го запокити през балкона навън. Той я центрира с ъпъркът – страхотен удар има, трябваше да стане боксьор – в следствие на което тя се намери по гръб в приблизителния център на хола под пет-ламповия полилей, на който имаше само една крушка и тя без абажур. Съприкосновението с пода обаче не беше достатъчно, за да заглуши гигантския глас на иначе слабичката циганка. От половин час крещеше при всеки успешен опит да се добере до балкона: “Милицийооооо! Къде си сега, ма, кога ме пребиват, ма, милицийоооо! Кога ми не требваш, си все там, а сега те нема, ма, милицийоооо!” Тъжна епитафия за органите на реда! Няколко пъти бяха прибирали гръмогласното създание за кражба от местопрестъплението, а сега, когато то имаше нужда от защите – никакви ги нямаше! Тцтцтц!
Съседът от горния етаж биеше жена си далеч по-културно, грамотно някак. Не първобитно с крясъци и скандали, като циганите, та всички да им се бъркат в семейните дела. Той все пак имаше диплома за “вишо”, придобита в местния филиал на мастит университет. Впрочем филиалът именно за такива като него беше и създаден – деца на местни велможи, които: а)нямаха шанс другаде; б)не можеха да се отделят от полата на мама. Този беше и от двете. Бие се в гърдите, че не е избягал, че не е предал родния край, но иначе си пише виШо образУвание. Тупа жена си в петък вечер. Прибира се ведро, пийва една ракийка със салатка, хапва и после – за десерт – я приклещва в някой ъгъл "при закрити врата" и методично я пребива до посиняване. Разбира се, никога не я удря по лицето. Това време отмина, защото никой не вярва на падания по стълби и трясване на главата в ръба на кухненския шкаф, а на него на поста не му отива вече да приказват хората небивалици.
Виж съседът отляво не е такъв. Него жена му го налага, ако не е сготвил. Има три дъщери, но те са още малки, не че нямат желание да го усмъртят от бой. Горкият! Впрочем само веднъж Яде бой, след един фирмен банкет, когато някой му беше сипал 50 грама водка в ябълковия сок за майтап и той го беше гаврътнал наведнъж. За човек, който не близва, това си беше истински подвиг, сиромахът едва не пукна от алкохолно натравяне, а когато се прибра у дома с олюляваща се походка, жена му така се нервира, че изпочупи половината сватбен сервиз и главата му (със супника). А после го заключи в банята, като предварително му пусна студения душ. Кротушката, не посмя да си пусне топла вода до сутринта, когато окончателно изтрезня, и хвана бронхопневмония. И вече никога не отпива, преди да е помирисал и близнал предварително за проба. Виж, цигарите не можа да откаже. Редовно чувам как неговите три четвърти (жена като съседката не може по никакъв начин да е половинка) го укорява, че е пушил отново и че даже аз съм отказал този порок – какво презрение има в този израз – даже аз! Горе-долу така говори и за съседа отдясно. Той произвежда шум само с вратата си. По-гласовита брава няма на земята. Звукът й е смес от пистолетен изстрел и капак на куфар при раздяла. Забелязвали ли сте как звучи куфарът, когато тя си събере багажа и си тръгне, преди което тресне с всички сили капака му? Оглушително! Така звучи и ключалката на съседа отдясно. Той се промъква късно вечер, отключва оглушително, после открехва вратата, колкото да се провре ребром и пак заключва отвътре. Два пъти. Оглушително. Сутрин процедурата се повтаря, рано. В блока се носят легенди, подозират го в серийни убийства, в разфасоването на трупове, обаче истината е, че в града отдавна няма никакво убийство, така че ще трябва да се задоволят с факта, че просто е мърльо. Понякога майка му идва, измива всички съдове и поизчиства според представите си за чистота, които определено са доста изкривени. После той мие съдове чак след като не остане нито една чиста вилица и чаша, толкова му трябва за готовата храна, която всяка вечер си носи отвън, след като е оплескал всички чинии и тенджери и ги е оставил на балкона да мухлясват до следващото посещение на мама. Можех да разбия илюзиите на съседите относно познанството им със сериен убиец, но си представих всички жени от входа в колапс при мисълта за мръсотията у тях. Не можах да го понеса и се отказах.
Виж, съседката под мен... искам да кажа от долния етаж, да е под мен звучи като думата “кораб” за Робинзон Крузо. Поне толкова невероятно, не че съм се затичал. Абе подсвирквам й на ум, ама ще оцелея и без нея. Безброй нощи съм слушал неизтощимите й оргазми, толкова често ги получава, че заподозрях патология в случая. Един без пет е, а тя е едва на седемнайстия, изостава тази вечер. Иначе е парче и половина.
Децата на пейката пред входа съвсем се развихриха, до пет минути таксиметровият шофьор от третия етаж ще цъфне на прозореца и ще ги нахока – утре ще става рано за работа и цял ден ще върти в тая жега из града.
Възрастната бездетна двойка от първия етаж – единствените двама, които имат все още какво да правят заедно – загасиха лампите. Това значи, че късният филм е свършил, аз съм пиян и съвсем сам и е време да се дотътря до празното си легло.