Съзирам Луната, която се търкулва по южния склон на планината.
Толкова бързо се спуска по стръмното, че искам да отида и да я подпра с ръка, страхувам се да не падне и да се удари.
Зная, че ти си там, на северната страна, и че ми пращаш армаган по нея.
Седя хипнотизирана, и изпускам момента на получаване на Любовта ти по лунната поща.
Луната омайва влюбените и се препълва с любовните им писма и колетите им.
Сега разбирам защо в нея има толкова много любов.
------------------------------
Евгения Маринчева
12.08.2008
близо до Бачковския манастир