автор: auco2

Обедняваме бързо,
обедняваме бързо -
мигновено почти.
Във джобовете ни,
във джобовете ни
нищичко не дрънчи.
Данъците ни вдигат,
чака ни шок,
а парите не стигат
за храна и за ток.

Едно страшно човече
почва в нас да крещи -
със опънати нерви,
с изморени очи.

Обяснима развръзка
и естествен процес -
политиците утре
пак ще лапат "за шест".

Тоз си купил заводче,
оня "пипнал" земя -
после ще ни залъгват
със това-онова.

И ни връзват жестоко
със желязно въже
тези алчни момчета -
безскрупулни мъже.

Хей, народе, да викнем
срещу тях, срещу тях -
те отдавна забравиха
тази думичка "грях".

Те живеят наяве
като в приказен сън,
а децата ни бягат
за стотинки навън.

Ние стискаме зъби,
тъжно свели глава.
Всичко пак им простихме...
До кога? ДО КОГА?