автор: biala_liastovica

Във живота ми вий леден, северен вятър
и посипва душата със скреж
и полека угасва във мен светлината,
като бавно догаряща свещ.

И помръкват очите - изтляващи въглени,
потъмнели от тиха печал,
от житейски несгоди и болки замЪглени
и от бури вилняли без жал.

И замръзва душата - ранена, трепереща,
студ сковаващ във нея пълзи...
Търсех в тебе любов, но любов не намерих
и застиват в очите сълзи.

И сърцето замръзва. Вледеняват се чувствата,
умъртвени от вятър свиреп.
Ще си тръгвам и тихо прошепват ми устните:
"Вече няма да бъда със теб!"...