Писания стари в мази
и тавани от грижовни
стопани надлежно прибрани,
залостени здраво в сандъци
железни един ден те пак
ще бъдат полезни.
Прашни буквари, читанки
оръфани видяли и по-добри
времена те още усещат
по гърбовете измачкани
милувките на пораснали
вече деца.
Тетрадки грижливо
надписани "Домашна работа"
и "Работа в клас" пазят
по своите листи изписани
мъдър учителски глас.
Подвързани цветно
всяка в носия - същински
жълтици в стара кесия.
"Славейче", "Родна реч",
"Септемврийче" -
овързани с канап и сезал
дали ще си спомним някога
вече кой ви е чел, сричал
дори се е смял?
Лежат наредени като
снаряди в сандък, книги
ненужни цели в прах
и боклук. И няма ударник,
няма игла, която в миг
да взриви на вашето слово
моща.
За огън ли ставате само
книжки любими цели
в петна? Знаете ли как
съм поглъщал жадно вашите
страници и чрез вас
съм откривал света?