автор: miglena

Жадувам
твоята
омая...

Бряг. Пристъпвам.
На пръсти. Ронливо.
Здрач от обещания.
Тялото предвкусва.
Копнеещо очакване.
Протегната ръка. Твоята.
Кристална чаша вино.
Капка тръпнещ зов.
Тръпчива искреност.
Пулс в ускорение.
Пърха ухание Диор.
Миг неравноделен такт.
Полъх на тлееща пура.
Огънчето пълзи по гърба.
Самба по ръба на кристала.
Ритмични вълни. Прилив.
Без отлив. Луната е спряла.
Капка приглушен стон.
Кристален смях. И гърлен.
Очарование. Вежди в лък.
Капка задъхано сияние.
Въздишащи розови листи.
Драскотина от тръните.
Капка фейска кръв. Синя.
Изпий я. Дъно няма.
Потръпваш в блаженство.
Капка бездихание. Вечност.
Светлината се удави.
Междузвездна тъмнина.
Издържаш ли още?
Капка взривена дъга.
Полунощ отмина. Утре е.
Не още. Ра мечтае. Чака.
Изтръпваш. Примираш.
Къде си? Кой си? СИ.
Без бемол или диез. Нота.
В петолинието на живота.
Тон от безмълвна ария.
СОЛ. Сълзите на боговете.
Капка сбогуване с нощта.
Финален мажорен акорд.
Не е реквием. Естествено.
По-скоро е балада. Нежна.
Въпреки дивата ти страст.
Капка фейска лъчезарност.
Ра се пробуди. Ревнивец.
Чайка догонва гларус.
Посрещат зората заедно.
Капка фейско опиянение.
Като "за последно". Не е.
Омая... Феята те Жадува.