Когато не заплаках под върбите
а ти издраска дланите ми с обич
и ирисите вързали сълзите ми
заплетоха тъгата ми на обръч
когато спряло времето се стече
до глезените чак и ме измокри
ти с възли от молитви ме облече
и от безбрежност ми направи рокля.
Болиш като хартиено порязване
което ми съсирва сетивата.
Но някаква съдбовна неизказаност
за теб ме вплита в примка.И когато
над мостовете слънцето изтича
в зеницата на гларусния крясък
когато след очакване и тичане
се спра да търся твоя отпечатък
тогава побеляла от вълнение
порязана от тръгналото време
попадам пак във мъртвото течение
на болката,че ти не си до мене.