автор: ben

И аз изпитах и любови и любови...
Минавала съм пламъци и мраз.
Едни ми бяха лек, други отрови...
Чак днес със тебе радостта познах.

Във твоите ръце и с твойта ласка,
във твойта нежна грубост, парещ лед,
от моето сърце чрез теб израстна
един по-хубав и добър човек.

Забравила за миг за страховете
(че пътник си минаващ покрай мен),
разцъфвах във ръцете ти кат цвете
и най-свободна бях във твоя плен.

И исках те, жадувах те, милеех
все повече от миналия ден.
Дори когато бе наблизо пак копнеех
да бъда в твоите прегръдки, ти – във мен.

Обичах те! Обичам те! Обичам!
Тъй както себе си и тебе – кат едно!
Не искаш(знам) във вечност да се вричам,
но твоя съм – във лошо и добро!