автор: traveller

Когато им събориха
Бастилията,
мнозина от обречените
плакаха!
Но не за туй, че бяха се
събудили.
И не за туй,
че слънцето видяха...
За своите тъмници те
тъгуваха,
за каменните зидове,
студените.
Болеше ги от идващото
утре,
от липсващите сенки на
смирения.
Страхуваха се птиците да
чуват.
В стените бяха вплетени
крилете!
Тъй дълго свободата бе
сънувана,
че нямаха души, да я
усетят!
Какво ли е животът без
палачите?
Отказваха дори да
пророкуват...
Те искаха стените.
Няма начини,
щом няма
зад какво
да се страхуват...