Гърбицата на нощта преряза хоризонта на юг,
в кошера на сърцето ми жужаха пчели.
Луната се търкулна по хълма,
заблестя в ириса ми.
Звезда отрази светлината си в гладката повърхност на езеро,
приковах поредния отчаян Прометей към скала.
Птиците изпиха тъмнината на нощта,
събудиха ме с неуморните си клюнове.
Слънцето се сгуши в клоните над прозореца ми,
решех слънчевите си коси.
Преброих златните мъниста в броеницата на небето,
изтекоха в дланта ми.
И отново се спусна нощ над очите ми...
... и в кошера на сърцето ми пак жужаха пчели.