Уморените думи накацаха,
като вчера пристигнали птици....
Някак топло...и тъжно се спуснаха -
неизлята сълза от зеници...
И се свиха неминати пътища,
прецъфтяха нецъфнали мъхове...
Сухи клони смутено изсъхнаха,
сетивата се стреснаха - плъхове...
А очите останаха неми,
не шумят във дълбокото извори...
Шепа есенна шума затрупа
към душата пътеките бели...