ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 615
ХуЛитери: 0
Всичко: 615
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Хаотично...за една полулюбов Виж...аз не съм лесна за обичане. Даже никак. Прекалено са ми много недостатъците и прекалено силни-качествата. И изобщо-аз съм по прекалените неща...за съжаление. Крайна съм. Малко плашеща. Прекалено независима, прекалено студена, прекалено истинска, прекалено себе си. И това им идва вповече на мъжете. Нали знаеш, (разбира се, че знаеш-експерт си в тази област) мъжете обичат слаби жени. Или поне не обичат силните. Може би ги плашат, може би комплексират, но фактът си е факт.
И силните жени най-често са недообичани. Не, не търся съжаление, съчувствие или признание...Не знам доколко съм силна (всъщност знам-в действителност изобщо не съм), но определено не притежавам качествата, за да задържа един мъж до себе си. Съдба...или просто неприятен характер. Според повечето ми познати-определено второто.
Е, няма защо да се лъжем...и по-горе ти казах-не съм от лесните. Във всяко едно отношение. „Безобразно чепата си. И ще патиш.”-казваше мъдрата ми баба...и както повечето баби се оказа права. Много, та чак неприятно права. Но и това е факт. А трезвомислеща жена като мен винаги се оповава на фактите. Дори когато от това боли жестоко.
Но поне във фактите има известна доза сигурност, а и аз, както повечето самотни жени (да...признавам и този си грях-самотна съм. Дяволски самотна.) обичаме сигурността. Търсим я. И понеже не я намираме в мъжете около себе си, я изграждаме сами. Сътворяваме наш собствен свят-от истини и факти...и мечти, илюзии и химери за обич, щастие и семейство. И в този свят се чувстваме сигурни, защитени, а на моменти дори щастливи. Но за кратко. Това е едно колебливо щастие, което, разбира се, ти едва ли можеш да разбереш. Естествено. Ти-имащият всичко. Освен мен...и може би така е по-добре и за двама ни.
Но да се върнем към характера. Разковничето за сегашното ми положение. А какво е то? На преуспяла и независима, но сама. Банално. Особено за еманципирания 21. век. Та... аз съм...
Всъщност, има ли смисъл изобщо да ти обяснявам що за човек съм? Осъзнавам, че няма абсолютно никакво значение. Не и за теб. За теб съм просто краткото увлечение, което поредната командировка ти е поднесло. И което ще забравиш с нейния край. За да се върнеш вкъщи-при обичаната съпруга. А аз...ще се правя, че поредният лек флирт, замаял главата ми...не е нищо повече от лек флирт, замаял главата ми. И ще отрека, че ми идва да заплача от мъка и безсмислие. Защото нещата няма как да се променят. Пък и не бива. За какво ми е кратко псевдощастие и дълготрайна мъка след това? Не...нека нещата си останат както са в момента- аз се правя на недостъпна, а ти ме желаеш...за малко. Естествено, и на двама ни това положение тежи-ти си свикнал да получаваш каквото искаш, аз не обичам да съм смутена и нерешителна, а в твое присъствие „пеперудите в стомаха ми” създават такъв хаос, че разсъдъкът ми блокира.
Но няма как да променим нещата. Ти ще си останеш женен, а аз сама.
Е, понякога може би ще си спомняш за мен. Когато скуката ти в брака достигне колосални размери. Когато дори почивката на романтично плаване с яхта в открито море няма да върне обичта помежду ви... Тогава, гледайки безкрая на морето може би случайно ще си спомниш за непознатата, която силно те впечатли на фирменото парти след семинара. Непозната, към която не успя да останеш безразличен, но просто не се получиха нещата. На теб не ти стигна воля, на нея-смелост. И тогава ще съжалиш. Че не си преодолял предразсъдъци и семейни догми и не си се потопил в непознатото, не си уловил този миг щастие, имащ шанса да се превърне във вечност. Може би. Ако му беше дал шанс. Да...ще съжалиш. Може би за минута, че дори и за по-малко. За секунда.
Но аз ще разбера. И това ще е моята победа. Малка, но сладка. Там...сред морето от самота.
Публикувано от Amphibia на 12.08.2008 @ 01:45:43
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 6
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 115175 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Хаотично...за една полулюбов" | Вход | 5 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Хаотично...за една полулюбов от ra4e-ton на 02.10.2008 @ 23:17:14 (Профил | Изпрати бележка) | Както винаги - наслада... от четенето.
Както винаги - откриване... на част от себе си... и още нещо.
Както винаги - възхита... от мъдростта на друг човек.
И така мога дълго да продължа :)))))))))))))
Под първата част - за трудния характер, самотата на силата (и слабостта) - мога да се подпиша с двете ръце и единия крак (само защото ми е нужна опорната точка на другия крак, не за друго :))) Шегата настрана - отново те почувствах много близка, като дежаву... Все едно четях някое от старите си есета... или в някой от дневниците. Странно е...
И понеже човек винаги (или в повечето случаи) обича да слуша собствения си глас, може да се каже, че съм пристрастна в това, че толкова харесвам този ти разказ-есе. Има изречения в него, по които мога да говоря час-два (поне) и да напиша много повече (от говоренето имам предвид)... Както и да е. Многословна съм. Искам още да кажа, че ми хареса меланхоличното настроение, накъсаният ритъм на изреченията, прокрадващата се чувствителност, горчивата мъдрост и самооценка, анализът и автоанализът, житейският повей... и още много неща, които не мога да опиша. Беше удоволствие да прочета, наистина... :)
Отдавна се каня да публикувам едно полу-есе (или каквото е там, не мога да определя точно), най-вече заради реакцията на двама души, от които единият си ти. Просто е свързано тематично с ваши неща и сходна чувствителност. Може и да го направя...
Приключвам вече. Искрените ми поздрави... и пиши по-често, Princes! :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) |
Re: Хаотично...за една полулюбов от betina на 04.10.2008 @ 22:55:27 (Профил | Изпрати бележка) | Признавам, не съм самотна... Но така си го написала, Принцеса,
че разпознавам в образа на гореописаната героиня частици от себе си. Мънички - да, но частици... Липсата на мъж, значи ли, че плуваш в това море? Не знам. Няма да съм обективна, ако отговоря. Вероятно.
Но обективна ще съм, ако призная, че увличаш - в размисъл, в желание да прочета, в желанието ми краят на "Хаотично..." да е по- различен. Привет.
|
Re: Хаотично...за една полулюбов от Liulina на 17.08.2008 @ 23:13:22 (Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/ | Тук в това нещо като разказ улових частици от себе си.Но аз не се поддавам на флиртове твърде съм крайна ако нямам всичко губи другия,македонски инат съм.Поздрави от Люлина! |
Re: Хаотично...за една полулюбов от Liulina на 17.08.2008 @ 23:13:24 (Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/ | Тук в това нещо като разказ улових частици от себе си.Но аз не се поддавам на флиртове твърде съм крайна ако нямам всичко губи другия,македонски инат съм.Поздрави от Люлина! |
Re: Хаотично...за една полулюбов от pastirka (prestizh@abv.bg) на 18.08.2008 @ 22:58:25 (Профил | Изпрати бележка) | Защо ли самотата ми прилича на китайската стена? Строиш я столетия - поне така ти се струва на самата теб, а един мъжки поглед е в състояние да я разруши, ако не извикаш мислите и принципите си на непревземаема жена на помощ.
Но аз не познавам щастливи самотници. Дали пък не е по-добре да си откраднеш миг с човека на сърцето си, без да се вслушваш в собствените си забрани?
Размисли ме ти, Принцесо... Аплодирам есеистичния ти начин на писане! |
| |