автор: mariq-desislava

Часовникът,
покосил мрака
много бавно скимти
и едва дочаква да изстине
уличната лампа,
спореща в полусън
с пипалата на града
Крия се на разгневения стол,
изникнал с изкривен бяс от стената
Стоя си на него още отпреди
да отворя очи и да видя света
в новия му вид
Значи това било
да се родиш?
Гледай ти,
а мислех, че боли
Каква разочароваща
земя с теб, небе, ни събра
Тук всичко е толкова сиво и лениво
Хора еднакви безкрайно вървят,
котки и кучета стенат по жиците,
птици замръзват по вените ми,
а богомолките обезобразени пеят
по осакатените дървета
Даром всичко тук получих,
а смъртта е само част от времето,
което ни остава