автор: kauboec

Докато се опитвах да те изтрия от паметта
времето вървеше анахронично
и дъждовете се изтръгваха от земята като плевели,
деляха се на капки и се връщаха нагоре към небето,
пясъкът се връщаше в камъните, от които е произлязъл,
хората станаха пак добри
и без причинно те поздравяваха,
малките момичета станаха пак руси,
като старите филми / но не заговориха руски/,
утрините станаха свежи,
слънцето запалваше цигара и стоеше на хълма като уморен старец,
който добре знае играта и скоро ще се оттегли,
пресичахме улиците без усещане за товар
и започнахме пак да се здрависваме без задни мисли,
седяхме с черните хора маса до маса, гъз до гъз, без това да е лошо,
вечер заспивахме толкова лесно,
колкото наливахме бензин в колите си
хората пак започнаха да се женят, сякаш това е нещо хубаво

Ейми Уайнхаус погреба сърцето си в back to black
Ракът на костите продължи да навестява къщите и остави много свещи
Петролът измести кръвта, ракетите – майките,
Светът се загледа на изток, а изтокът така и не се вгледа в света
Телевизорите, жените, данъците станаха плоски
Навлязоха хибридните коли, един ден ще погубим и слънцето
Все още фармацевтиката и социолозите са над всичко
Изразът „щастливите хора не носят часовници изгуби смисъл”-
Часовниците станаха повече от ръцете
Пластмасата навлезе все по-дълбоко в жените, и най-вече в гърдите
Започнаха да разпродават Луната, а аз се надявах, че космосът е за всички


И все така идвам на гроба ти и те свалям от паметта
и както си обещахме – идвам всеки ден,
гледам нагоре и те забравям