автор: Drugata_vmen

Децата!Тези твойте,мойте,нашите!
Забързан доктор крачи към стаята с малкото момиченце и куп загрижени роднини.Те му подават банкнота и разни неща за консумация и той е любезен и внимателен.
В съседната стая лежат пет изоставени бебета от които едното с 40 градуса температура и няма кой да отиде да го погледне.В главичката на другото е забит абокат,защото ръчичките,крачетата и телцето му са толкова тънички и крехки че,абокат на тях не може да се сложи.Пет душици пет изоставени от родителите си българчета.Нито едно ромче сред тях.Едното детенце повръща,а сестрите пият и пушат в сестринската стая.Нощ е навън гаргите грачат.Студено е защото прозорците в инфекциозна болница не са уплатнени добре.Зима е!
Петте деца оцеляват до сутринта.Идва дневната смяна.Една усмихната женица ги преобува и им говори като на свой внучета отнася се нежно,дава им кашичката милва ги,носи ги и ги люлее на ръцете си.Гушка ги до гръдта си и в погледа и се чете умиление.Тя е човек.
Идва доктора набързо минава на визитация.По-продължително и щателно преглежда онези от който е получил нещо.А към другите е по-небрежен сякаш.
Петте бебенца плачат,едното пак е повърнало,не се намира кой да ги погледне.И така всичко се повтаря две седмици, а те оцеляват.
Оздравяват едно по едно и идват да ги вземат от дома за сираци.
Една жена пита жените от дома,какво ще стане с тези дечица.А те и отвръщат,да не се притеснява за тях,защото ще ги вземат добри хора,чужденци.Те щели да са по-добре от тези който живеят с родителите си в България.
Всичко е много добре ,когато свършва добре.А защо аджаба,трябва нашата страна да е нарицателно в погледа на самите нас.Това ли сме ние?