автор: mastilo

Да знаеш, от прехапване не се умира,
а от обездвижване. Хайде, размърдай се.
Малко ще боли. Движение и ще пребъдеш!
Живеем на 12-я етаж (не брой надземния гараж).
Хайде да скачаме! Нещо като да се впуснем
в търговията с удоволствие и наказания.
Това си го правил вече? Хитрец!
Сериозна е причината да съществуваш...
Нямаш алиби с хлъзгава тъма - дистанция в мъглявините.
Ти, който сънуваш сухи мъгли, дето драскат очите,
битуваш в нежна, влажна катакомба. Блазе ти, глупако!
Излез де, за малко поне. Няма да ослепееш.
Традицията е заоблила резците ти,
прехапан апокриф такъв! Отчайваш ме.
Идиоми ли обърнаха захапката ти?
С едно кроше ще я докарам до ръбцова.
Омайват и плашат ъглите. Така е, затуй
не наказвай желанията ми със затвор.
Знаеш, че така наказват желанията на бедните.
Богати сме. Аз съм Петкан, ти си ми гуру, не помниш ли?
Излез да си припомним небето по здрач, какво е изморено червено,
заради смеха на жената с горчива уста.
Плисва го, и ей така се изтъркаля в горната част на черепа.
После покапва вишнев цвят и пръсва неспокоен аромат.
Ето така чувствата не оплешивяват. Никнат като пощурели,
тропат, смесват се и напояват акустиката на мътилката.
Добиват прозрачност. Какво говориш, каква неизгодна емиграция?
Затиснал си лъжата под задника, истината - в сгънката на коленете,
страхът - под себе си, или обратното. Все тая.
Страшно вонят. Наздраве, разбира се!
Би ли разтворил прозорците?