автор: traveller

Коленичи ме по вълните си, море,
че ми омекнаха от падане
доспехите.
И толкова звезди над теб
изгрях,
а тъмно ми оставаше небето...
Kоленичи ме,
да опитам от солта,
на твоите удавени спасения.
Да се преструвам,
колко си възможно,
а ти да се преструваш,
че съм себе си.
Коленичи ме,
да усетя как съм пясъчен
и колко са загиналите свещници.
И как ме е обичала вълната,
с която ме прогони
на посрещане.
Коленичи ме,
да съм вечно на колене.
Да съм се давил
в своето
спасение.
Да съм се давал.
Да съм бил погрешен,
но вярно да съм скитал
в своето време...