автор: Lorena

Гръбнакът ми се срасна с ивицата небе над мен,
отесня сянката за дългите ми ръце,
преначертах пътищата към дома-храм на сънища
и бременна от надежда родих залез.
Червен заблестя хоризонта, когато повдигайки се на пръсти
докоснах корубата на стария кораб-
в него пулсираше сърцето ми,
закачено като флаг на мачтата.
Едноокият капитан ме стискаше за китките,
храчейки тютюн в лицето ми,
а гларусите описваха кръгове.
Едноокият капитан искаше да се откажа от езичеството си.
Бях родила залез, но бях езичница.
Струйка кръв потече от устните ми.
Червена като рожбата ми,
обагрила хоризонта.