автор: mariq-desislava

( специално за aureliano )

Листи от празни рисунки,
недокосната площ от глина
се разстилат пред мен,
както си лежа,
също както нейното тяло
веднъж го направи
Всичките пет хоризонта
се въртят около нейната душа,
както земята около слънцето
Сега въздухът, който вкусвам
и дишам се обръща,
и всичко, което съм си мислел
за нея е всичко, което е било възможно
Знам, че тя ми даде всичко,
което имаше
и сега моите горчиви ръце
се жулят под облаците
За какво беше всичко?
Картините, които винаги
съм плискал в черно,
татуират всичко
Излизам да се поразходя,
заобиколен съм от играещи деца
Мога да почувствам смеха им,
така че защо съм така съсухрен?
Изкривени мисли се въртят в главата ми
Аз се въртя
Колко бързо слънцето може да падне?
Сега моите горчиви ръце люлеят
строшено стъкло
За какво беше всичко?
Любовта стана зла
и обърна целият ми свят в черно,
татуира всичко, което виждаш,
всичко, което съм
и което ще бъда
Знам, че някой ден
ще имаш прекрасен живот
Знам, че ще бъдеш слънце
в нечие друго небе,
но защо не можеш
да бъдеш слънце в моето небе?

Оригиналният текст и музиката тук:

http://www.youtube.com/watch?v=6X8Ic86Hx3w&feature=related