Любов моя, видях те и тази година!
Ти не дойде при мен, но аз отидох при теб и те прегърнах!
Докоснах те нежно, оставих те да ме превземеш бавно, от пръстите на краката ми...нагоре, нагоре... Как го постигаш, не зная! Да накараш тялото ми да изтръпва и да се извива като змия в ръцете ти!
Знаеш колко много те обичам!
Затова и този път те пуснах на свобода! Дори и да исках да те запазя само за себе си, нямаше да успея. Защото ти си Любовта на живота ми, която е орисана да бъде свободна, да дарява нежните си погалвания не само на мен.
Спомням си сутринта, когато отново бях в обятията ти, как Слънцето ни погали, и как ти му разреши чрез теб да стигне и до мен, до моето сърце! Пътеката, чрез която то ме докосна, беше най-вълшебното творение, което ми подари! Благодаря ти!
Довечера ще ме прегърнеш пак, и ще ми донесеш загадъчната милувка на Луната. Ще ми пошепваш в ухото, че ме обичаш, ще погалваш душата ми така, както я галиш милиони години! А аз за сетен път ще ти се врека в любовта си! В онази, вечната и чистата!
И ще те оставя отново на свобода, Любов моя!
Защото Любовта е Свобода!
Обичам те, море!
-------------------------------
Евгения Маринчева
Преображение, 2008
Бургас