автор: sradev

Бурно е морето, бури вилнеят по планините, бури размесват човешкото тесто, а Пиратите закопават съкровищата в очакване на окончателната си победа.

Умен си, Радославе, различаваш детското от вярното, приказката от лъжата и поклона от прегръдката. Но още не знаеш историята на Морето.
Високи и малки, зелени, жълти и сини са вълните, покачиш се на една - виждаш по-високите. По всички вълни са минавали пиратите, хиляди години корабите им са се плъзгали по вълните, потъвали в бездните, а призраците им още бродят из бездните и плашат своето минало. Горди са времената, горди са и "добрите" и "лошите". Старите хора помнят старите бури, но малцина са тези които виждат, че бурите са същите и пиратите са същите. Пристигат и си отиват по законите на Времето, а ти нетърпеливо надничаш да разчетеш краят на Книгата.
Да, прав си - книгата е "детска", лъже те. В нея няма нито дума за истински големите капитани, за тези, които побеждават бурите. Няма ги лодките на рибарите, няма ги и лодките на твоят род. От големите фрегати са останали отломки за корабокрушенци, а лодките ви са преживели бурите. Кърпени и неугледни са лодките, но от кръпките са станали по-здрави.
Вярваш и не вярваш на съкровището. Прав си. Пиратите са късогледи вземали са и вземат едрото и лъскавото. А ти знаеш и чувстваш ценното. Вземи вълните със себе си. Зелените вълни - с радостта им. Далечните сини вълни - със силата им. Малките жлътнали вълни - с усмивката им. Когато вълните са с теб - ти си съкровището. Здрави са стените на лодката ти, мъдри са капитаните й. Един ден ще прочетеш техните карти, ще мериш с техните компаси и ще достигнеш до своят остров.

първа версия