автор: VOINOV

В град Солун, в дома на благороден и богат мъж, който се казвал Лъв, в благоверен и праведен живот със съпругата му, се родили седем деца.
Най-малкият те назовали Константин, а останалите го наричали Философ. Той живял 800 години след спасителните страдания и смърт на Христа.
Старите писания говорят, че не искал да поема чуждо мляко освен майчиното.
Момчето било ученолюбиво, за почуда на всички.
Царският управник, който наричали логотед, щом научил за неговата прилежност и старание и за неговата огромна жажда за учение вродена у него, изпратил да го повикат и наредил да се учи едновременно с царя.
Усвоява всички тогавашни елински науки, при което бързината на усвояването съчетавал с показателно прилежание.
Той бил с кротък нрав и качества – от онези които имат склонност към незло - и беседва само с онези, с които това е полезно, като притежава дарбата да изказва дълбоки мисли с малко слово.
Отдава се всецяло на науките и особено на философията, която му давала отговор на всичко и го водила към праотците и докосването и съприкосновението с Бога.
Сбъдва се сънят от детските му години – да се ожени за девойка с името София (Премъдрост) и след един разговор на логотеда с царицата е подстриган и назначен за библиотекар на патриарха в храма “Света София”.
Не издържа много време на тази служба и се потулва в малък манастир на Босфора.
“ Той е човек по тяло и ангел по дух. Изпада в скръб и униние и два дена не яде нищо. Тези няколко дни той се отрече от целия този живот и се уедини в безмълвие, задълбочен само в себе си”.
След половин година е открит и му е предложено да преподава философия със съответния служебен чин и заплата, което той приема след кратко размишление.
Обикаля различни земи и убеждава народите им в истините на християнството. “Живее скромно и достойно, насочвайки пътеките в сърцето си към Бога”.
По-късно известно време живее при брата си Методий в манастир в Олимп в Мала Азия, отправяйки непрестанни молитви към Бога и беседвайки само с книгите.
Когато моравският княз Ростислав моли цар Михаил да му изпрати учен мъж, който да разяснява на народа му правото учение, царят го провожда с думите, че само той с Божията помощ би могъл да се справи с възникналата трудност, да състави славянски писмена, на които народите на тези земи да четат светото Слово.
Константин съставя така наречената глаголица, като използвал по-стари букви и санскрит – азбука която отговаряла на фонетиката на славяните – и пристига с брата си Методий в Моравия, където Ростислав го посреща с големи почести и му събира много ученици.
Там този почтен мъж, благоверен и много учен философ, се бори с триезичниците и пилатовците.
След 40 месеца приема от паноския княз Котцел още петдесет ученици, да ги обучава в познаване на славянските книги.
Когато узнава за успехите му и за апостолската му работа Римският папа изпраща да го повикат.
Самият папа Адриан, придружен от огромно множество граждани със свещи в ръце, го посрещат тържествено, понеже носел със себе си изгубените мощи на римския мъченик и папа Климент.
Папата освещава славянските книги и нарежда да ги положат в църквата на “Св. Дева Мария”, а след като славянските ученици са посветени в сан, отслужват обща литургия в църквата на свети апостол Петър на славянски език.
Там в Рим той се разболява тежко и приема монашески сан с името Кирил Философ.
По това време той написва думите: “От сега нататък, вече не съм слуга нито на царя, нито някого другиго на земята, а само на Бога Вседържителя. Не бях, но ще бъда во веки. Амин!”
След петдесет дни умира на четиридесет и две годишна възраст.
Тогава папата нарежда, да се съберат всички и със свещи в ръце да му направят погребение, каквото биха направили на самия него.
Полагат го от дясната страна на олтара в църквата на свети Климент и изписват икона над гроба му.
Да се свети паметта му!