автор: tarapo

Прогледнах Приятелю - щом си отиде!
Прогледнах Мамо - щом ни напусна!
Спрях да помня стари обиди,
погребах молитвите в моите устни...
Промени се светът ми - обърна се,
смениха цвета си много картини,
летях високо но... в себе си върнах се
за да се вгледам в очите си сини...
Там видях се сляп... като кърт,
затварях очите ви - срещнах смъртта...
Да!... Срещнах я - вашата смърт,
която погледна ме... и влезе в нощта...
Не беше моята... Мен ме подмина,
но ме изгледа студено - кръвнишки,
знам ли?! Може би имам години
или е тънка и... моята нишка?...
И днес ви чувам как разговаряте,
и се изгубвам на мислите в кривите...
Живите... На мъртвите очите затваряте,
а... мъртвите,
отварят очите на... живите!...
* * *