автор: tarapo

Когато се кръстят душите
забиват нокти в очите на Дявола!...
Когато съхнат сълзите,
гласът им крещи на вятъра...
Мъката сбира куража си
и се впива в сърцето,
след туй изсипва багажа си,
да ти тежи на ръцете...
Тежко се носи товара
на спомени пълни с тегоба,
но щом хвърлен е зара
ще си го носим до гроба...
В храм отдавна не влизам,
"разведох" се с тебе Господи,
висока е твоята миза,
на твоята маса за госта ти...
А той май добре те познава,
усетил колко солено е,
да се молиш и сляпо да вярваш,
докато... му стане "студено".
Вярата повод единствен е,
зарад любов да те мразят,
но... когато се кръстят душите,
са нокти в очите на Дявола...