(старогръцка драма за хор и вакханки/менади/)
ПРОЛОГ:
Ego-То на авторката:-"О, Музо, възпей..."
Музата:-Млък!ПиснА ми от такива като тебе-
завират се дет' трЕбе и не трЕбе!
Ego-То:-Брееей, каква си горделива!
Недей се пЕри, че не ти отива!
Ти от всичките коя си
и защо премного ви се свидят тез Пегаси?
Музата:-Аз съм епическата Калиопа.
Не ме бави!В шест чакат ме на Попа
любимците ми:Емпедокъл,
Есхил, Аполодор, Софокъл...
Ego-То:-Освен частично на Есхил, мислех, че на другите си чужда,
нали тях шест-пет Музи ги обслужват-
Ерато, Клио, Мелпомена...?!
Музата:-На теб ще пратя първообразката Мнема
да ти опресни акъла, Тъпочела!
Бе ти Пиндар не си чела(?!!!):
"Тръгнете, Музи с нас сега,
със нашто шествие, и аз ви уверявам,
че ще намерите гостоприемни люде".
Да-да, наш'те хора знаят как посреща се с "бон тон",
там всички ходим вкупом на купон,
ведно със музагета Аполон.
На тебе чао!Без епОд.Стой и не пипай нищо тука,
че драмите ти са директно за боклука.
(Отлита.)
Долита Антимузата.
Антимузата:-Аз съм родена на боклука, драга!
Да вменявам тъпи драми много ми приляга.
Понякога ме бъркат с Антитеза-
ласкаят ме, дано не се разглезя!
Ego-То/загубва ума и дума и цялата пирамидална структура на аз-овете си.Козовете и козите му предават богу дух./
Антимузата запява:
ПЪРВА ПАНИКА
_____________
ПАРОД.
Хор:-В тайнствена гора веднъж
вакханките подгонили сатир един-и бог, и мъж
БогПан.
Но не със цел курбан...
Пан обаче ги заподозрял:
жив може да остане.Не и цял.
(Изглеждало, че тез вакханки
си падат малко нещо нимфоманки).
Решил да се спаси по мрак
вдън Тилилейски храсталак,
защото вече бил се крил
в паст огнена на страшен крокодил,
при Сцила и Харибда,в Партенона
и при кентаврите, дори и на ОлимпоНебоСклона,
но пак откривали го.Счупвал му се клона.
Е п и з о д и й 1:
Минотавърът:-Ела при мене, мили боже!
Не бива туй да те тревожи!
В моя Лабиринт си имам кокален шах,
но преди девет летА за последно играх
с едни девици тук- на път за Лета
те бързаха.Изтичал им лимита на билета.
Ела за партия!Не стой във шах!
Ще станеш мат,
сатир чепат!
БогПан:-А-а-а-а!Как ли не!Да бе, да!
Партийна принадлежност пък сега!
От трън- на глог,при новата беда.
При тебе влизам само със Тезей
или ако ме ураган отвей!
По-добре Сиринга да потърся,
та от паниката си да се отърся.
Нападението е по -добра защита
в шаха.
Срещу Съдбата се не рита!
Питай Андромаха!
/край на първа част/