автор: Petroniii

Майсторa стоеше и се чудеше. В миговете когато се колебаеше, а умът и сърцето се разминаваха, и краката му правеха крачка напред, крачка назад
той се подчиняваше на своя вътрешен глас. Знаеше, че интуицията е тази, която го води. Може би по пътя нещо ще се случи. Нещо трябва да се случи. Нещо винаги се случва когато човек е на кръстопът.
Майстора вървеше по неравните павета. Имаше нужда да усети крачките си, да погледне в колите и хората, да се промуши през навалицата, скрит зад тъмните си очила. По-краткия път се прокрадваше през уличките, запълнени от паркирали по тротоарите коли. Но той искаше хората да го зърнат, да прекоси големия булевард, и забелязан от женските очи да се покачи на вълната на мимолетното щастие.
По пътя срещна циганката. В началото тя му говореше, а той не слушаше. Тя продължи след него. Ненатрапчиво провеждаше своя монолог, като радиосигнал, който предаваше до кулата. Но той продължаваше самоуверено. Малка иронична усмивка се прокрадна по лицето му. Циганката се изравни с него и поиска да му предскаже бъдещето. Тя навлизаше бавно в душата му, като опитен пилот, който правеше кацане по неравна писта. Майсторът се спря. Циганката спечели. Ако познае, ще и даде двата лева.
- Първо кажи как се казваш и на колко години си?
- Петър се казвам. На 28 съм.
- Дълго ще живееш Петре, до 83 години. Добър човек си, виждам, че не си от тука, загуба си преживял, голяма загуба си имал. Ако е за любов, харесват те жените. Ти проблеми нямаш да те харесват, ама много бързо ги палиш и бързо ги оставяш. Или ги обичаш, или не ги обичаш. За тебе няма средно положение и любов нямаш ли, край слагаш. Ама една жена с кестенява коса много те мисли, да знаеш, Петре. Има и един мъж на работа, голяма завист има към тебе, но ти ще стигнеш по-надалеч от него, на по-висок пост ще се издигнеш, защото си добър. Не си за лошо, не си за ядене, пиене и пари. Скоро важен документ чакаш, много важен, до 17 дена. По София те виждам, в командировка ли, не знам, ама ще ходиш, път имаш натам. И не се тревожи, ще се ожениш и две деца ще си имаш. Но първото ще е момченце. Пак ще ме срещнеш, като видиш, че познавам и ще кажеш ела да пием едно кафе и ми гледай, защото днес не се срещаме случайно. Крило от нощна птица си носи, от прилеп, и здравениче. Растение е това. Салфетка имаш ли да ти ги сложа. За здраве се носят тия работи, да те пазят от зли погледи и завист. И малко хляб, и захар ще сложиш в едно найлонче. Не ми казвай, че нямаш, пари имаш. И аз пари имам, ако искаш да ти покажа, Пешо, искаш ли? Ето виж, че имам...
Циганката каза още много, но шумът на колите заглушаваше словото на пророчицата със златни зъби. Майсторът сякаш се беше унесъл и предсказанията не влизаха в ушите му. Накрая плати много повече от двата лева, които беше обещал.
- Както тази ръка има пет пръста и те не са еднакви, така и ние, гледачките не сме едни и същи.
- Но дори и да ме лъжеш, трябва да знаеш, че аз отдавна исках да срещна човек като теб. И обикновено, когато поискам да видя някого, то се случва. Днес имах предчувствие. Но не знаех дали да тръгна или да остана. Но тръгнах и ми се случи да те срещна. За това ще ти дам тези пари. Защото ти вярвам. Вярвам в съдбата. И че нещата наистина е трябвало да станат така.

На тръгване циганката му стисна ръката. Днес тя разбра, че има дарба.