В свещения ти образ вярвам,
откъсваш се от мене на смоли;
как искам да те дишам, да те радвам,
а вместо слънце - сенки падат и боли . . .
Молитстваш всеки път като те видя,
пронизваща си - Божии стрели.
Пред теб се кръстя, но след тебе
кръста да нося бреме е и ме боли . . .
Умирам громко в себе си и моля
духа ми да посрещнеш там,
където знам, че ще ме вярваш,
както приживе ти вярвах сам.
Прости, че и сърцето си раздадох
- разкъсаха, съдраха го без жал . . .
За мъртвите аз хляба си подадох.
За живите?
Уви.
Не ми остана хляб - БОЛИ . . .