автор: roza1

Като джоба на скитник-
с изтънели конци,
разнищен от времето
и пробит от сълзи.

Днес търкулнати бягат
далече жълтиците-
не подрънкват на имане
с гласеца на птиците..

Конците жилаво стискат
сноп солта на тъгата
и си спомнят до сълзи
дъха на тревата.

Къса пролет го стигна,
дълга зима се точи..
под разнищеа риза
един скитник клокочи.

02.08.2008