автор: swetulka

Из лзбиринтите на мойта болка,
там,дето дебне ме зад всеки ъгъл
едно отхвърлено вълшебство;
във тайните чертози на страстта,
където празното пространство
шепне твойто име;
навътре,в тъмното,дълбоко тайнство,
където се е свряла самотата...
НЕ ИДВАЙ!
Там не си добре дошъл.
Защото ти не знаеш тайната парола,
таз,дето ще отключи светлината,
която ще проблесне
зад стените на затвора,
където гинат без присъди
пренебрегваните твои истини,
където плачат мълчаливо
никога неказаните думи
и разбива със глава стените
дълго лъганата правда;
тихо в ъглите се свират
милите,най-нежни чувства
и блуждаят неразбрани в мрака
твоите велики мисли,
а страстта с вериги прикована
скърца зъби и ругае през сълзите си...
Но когато ти успееш да изтръгнеш
тежките резета на зандана,
портите разтвориш
и затворниците пуснеш
вън,под слънцето,на светло-
изтормозени,но още живи,
ти тогаз ще можеш да пристъпиш
кротко,тихичко във храма,
в който да измолиш прошка,
в този храм,
на който купол е небето,
а Повелителят си ти самия...
Чак тогаз ела,
ЩЕ ТЕ ПРИЕМА.