автор: the_heart_of_the_fire

Там не изгрява светлина,
нощта е красива и ледена,
като нея:
- вечно бягаща
- вечно уплашена
- и смъртно ранена.
С очи, пронизващи мрака.
С душа, отдавна ограбена.
И с едно сърце, почти изпепелено.
Тя крие лицето си,
за да не видят раните,
тя умира - живеейки,
тя живее - умирайки.
А ти протягаш ръка -
искаш да изтриеш сълзите й.
Не виждаш леда в очите й,
не усещаш пустотата на сърцето й.
Вярваш само, че е кладата,
Виждаш само болката,
откриваш просто нея -
плаха и трепереща
и едва сега безумно истинска!


март 2006 година