автор: drowzee

Миг преди да ти кажа „Обичам те”
оставам няма.
Като в кошмарен сън е – заклещено.
Искаш да крещиш,
а гласът - по-тих от абсолютна тишина.
А аз не вярвам -
Не вярвам в абсолютните неща
Нито в абсолютните форми
И в абсолютната любов не вярвам.
Абсолютно глупава съм,
когато искам да ти кажа „Обичам те”.
Усмихвам ти се – „Обичам те”!
Разрошвам си косата – „Обичам те”!
Изнервям се (на теб, на себе си) – „Обичам те”!
Но всъщност не казвам нищо.
Абсолютно нищо.
По скоро ще се завържа на възел -
панделките ми идват сладникаво.
А любовта ми май е малко по-горчива
от абсолютно нямото „Обичам те”,
което си споделяме.